Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
29.12.2010 20:49 -
НАЙ-ДЪЛГОТО ИЗРЕЧЕНИЕ на света!!!
най-дългото изречение (което съм срещала досега), при това "дело" на гениалния Керуак от романа "ПОДЗЕМНИТЕ"
Признавам, че това е уникална провокация и наслада за сетивата, която не бях си подарявала...Смятах По пътя за шедьовър, но този, значително по-малък като обем роман, действително ме зашемети и ме насища с неподражаема удоволствена енергия...Ако бях прозаик, вероятно точно това произведение би изразило моята емоционалност, сетивност, душевност и лутания на мисълта...Жестоко е!
"Заради мене Адам се измъква към единайсет, за да можел да си легне и сутринта а си свърши работата, след като прескочихме с него и Пади за мъничко до ревящата "Пантера" и ударихме набързо по една бира за десет цента и там двамата с Пади за първи път тази вечер си поприказвахме, смяхме се и си викахме "наздраве"-сега Марду тругва с мене, с радостни очи, в почивката между изпълненията, да ударим набързо по бира, само че, по нейно настояване в "Маската"-там бирите са по петнайсет цента, но и на нея и се е намираха някакви пари и отидохме там, подхванахме сериозен разговор, от бирите ни се повиши настроението и това беше само началото-върнахме се в "Ред дръм" да слушаме Птицата и аз на няколко пъти хванах как отявлено гледа Марду, а и мене погледна няколко пъти право в очите, за да разбере наистина ли съм онзи велик писател, за когото се мисля, сякаш ми знаеше грешките и амбициите или пък ме помнеше от други нощни клубове и други крайбрежия, други Чикаго-та-не предизвикателен поглед, а така, както кралят и родоначалникът на поколението на бибопа или поне на неговата музика оглежда публиката си, вглежда се в очите и, които тайничко го наблюдават, току-що присви устни и пусна в действие великите си бели дробове и безсмъртните му пръсти, а очите му-отделени, заинтересувани, човешки, най-милият джаз музикант, който може да съществува и поради това естествено и най-великият-наблюдава мене и Марду в детството на нашата любов и вероятно се чуди защо или знае защо тя няма да продължи дълго, или вижда кой ще е този, който очевидно ще страда, както сега, но засега не чак толкова, очите на Марду сияят, щом погледне към мене, въпреки че нямаше как да знам, пък и сега не го знам със сигурност-освен един единствен факт по пътя за дома, как пихме бира с нея в "Маската", пияни тръгнахме към вкъщи на Трета улица, но тъжно, през мрака и туптящите неони и когато изведнъж се наведох към нея да изкрещя нещо (дълбоко и потайно в нея, както тя по-късно ми призна), сърцето и подскочило, за да помирише "сладостта на дъха ми" (цитат), и изведнъж тя почти се влюбила в мене-но аз не го знаех, когато намерихме руската тъмна тъжна врата на "Хевънли лейн", огромна желязна порта, която стържеше по тротоара при отваряне, вътрешностите на вонящите кофи за боклук, приведени тъжно една към друга, рибешки глави, котки, а после-самата "Лейн", първият ми изглед от нея (дългата и история и огромността и са в душата ми, докато през 1951-ва се мъкнех с бележника си през една луда октомврийска вечер, докато откривах собствената си душа на писател, и най-накрая срещнах подземния Виктор, който един път беше дошъл в Биг Сур с мотор, за него разправяха, че е ходил до Аляска пак с мотор, с малката подземна мацка Дори Кийл, ей го там, крачи с Исусовото си палто на север към "Хевънли лейн", прибираше се вкъщи и аз го последвах и се чудех на "Хевънли лейн" и на дългите разговори, които вече години наред си водех с хора като Мак Джоунс за вистерията и мълчанието на подземните, Мак ги наричаше "Градските Торовци", както разправяше и Алфред Казин в лекциите си в "Ню Йорк ню скуул" там, на изток-спроред него, всички студенти се интересуват от Уитман от гледна точка на сексуалната ревволюция и от Торо-от съзерцателната, мистична и антиматериалистична, все едно, екзистенциална или каквато ще да е гледна точка, Пиер на глупака Мелвил и неговото чудо, малките черни битнически рокли от зебло, историите, които чуваш за велики саксофонисти, които си бият дрога до счупените прозорци и надуват свирките си, или велики млади поети с бради, легнали напушени, живеещи в подобна на тази на Роно свещена неизвестност, "Хевънли лейн", прочутата "Хевънли лейн"у където са живели по едно или друго време всичките нощни подземни птици като Алфред и болнавата му жена-нещо, взето направо от петербуските бордеи на Достоевски, бихте си помислили вие, но всъщност американски изгубени брадати идеалисти-във всеки случай, общо погледнато)-виждах я за първи път, но с Марду, прането висеше над двора, по-точно над задния двор на голямата сграда, в която живееха двайсет семейства, с тесни прозорци, прането висеше и великаат симфония на италианските майки, деца и татковци, които финеганстваха и крещяха по стълбищата, миризмите, маучещите котки, музиката, която се носеше от всички радиоапарати-болера, мексиканските или италиански тенори на лапачите на спагети или високите, внезапно включени импровизирани симфонии на клавесин на Вивалди, който си е пуснал някой интелектуалец,-отгласяше следобеда-бум, бам, нейният величествен звук, който щях да слушам цяло лято в прегръдките на своята любов-сега влизах там и изкачвах тясното плесенясало стълбище като в някой коптор към нейната врата.
Джек Керуак, "ПОДЗЕМНИТЕ" ВЕЛИКО!
Признавам, че това е уникална провокация и наслада за сетивата, която не бях си подарявала...Смятах По пътя за шедьовър, но този, значително по-малък като обем роман, действително ме зашемети и ме насища с неподражаема удоволствена енергия...Ако бях прозаик, вероятно точно това произведение би изразило моята емоционалност, сетивност, душевност и лутания на мисълта...Жестоко е!
"Заради мене Адам се измъква към единайсет, за да можел да си легне и сутринта а си свърши работата, след като прескочихме с него и Пади за мъничко до ревящата "Пантера" и ударихме набързо по една бира за десет цента и там двамата с Пади за първи път тази вечер си поприказвахме, смяхме се и си викахме "наздраве"-сега Марду тругва с мене, с радостни очи, в почивката между изпълненията, да ударим набързо по бира, само че, по нейно настояване в "Маската"-там бирите са по петнайсет цента, но и на нея и се е намираха някакви пари и отидохме там, подхванахме сериозен разговор, от бирите ни се повиши настроението и това беше само началото-върнахме се в "Ред дръм" да слушаме Птицата и аз на няколко пъти хванах как отявлено гледа Марду, а и мене погледна няколко пъти право в очите, за да разбере наистина ли съм онзи велик писател, за когото се мисля, сякаш ми знаеше грешките и амбициите или пък ме помнеше от други нощни клубове и други крайбрежия, други Чикаго-та-не предизвикателен поглед, а така, както кралят и родоначалникът на поколението на бибопа или поне на неговата музика оглежда публиката си, вглежда се в очите и, които тайничко го наблюдават, току-що присви устни и пусна в действие великите си бели дробове и безсмъртните му пръсти, а очите му-отделени, заинтересувани, човешки, най-милият джаз музикант, който може да съществува и поради това естествено и най-великият-наблюдава мене и Марду в детството на нашата любов и вероятно се чуди защо или знае защо тя няма да продължи дълго, или вижда кой ще е този, който очевидно ще страда, както сега, но засега не чак толкова, очите на Марду сияят, щом погледне към мене, въпреки че нямаше как да знам, пък и сега не го знам със сигурност-освен един единствен факт по пътя за дома, как пихме бира с нея в "Маската", пияни тръгнахме към вкъщи на Трета улица, но тъжно, през мрака и туптящите неони и когато изведнъж се наведох към нея да изкрещя нещо (дълбоко и потайно в нея, както тя по-късно ми призна), сърцето и подскочило, за да помирише "сладостта на дъха ми" (цитат), и изведнъж тя почти се влюбила в мене-но аз не го знаех, когато намерихме руската тъмна тъжна врата на "Хевънли лейн", огромна желязна порта, която стържеше по тротоара при отваряне, вътрешностите на вонящите кофи за боклук, приведени тъжно една към друга, рибешки глави, котки, а после-самата "Лейн", първият ми изглед от нея (дългата и история и огромността и са в душата ми, докато през 1951-ва се мъкнех с бележника си през една луда октомврийска вечер, докато откривах собствената си душа на писател, и най-накрая срещнах подземния Виктор, който един път беше дошъл в Биг Сур с мотор, за него разправяха, че е ходил до Аляска пак с мотор, с малката подземна мацка Дори Кийл, ей го там, крачи с Исусовото си палто на север към "Хевънли лейн", прибираше се вкъщи и аз го последвах и се чудех на "Хевънли лейн" и на дългите разговори, които вече години наред си водех с хора като Мак Джоунс за вистерията и мълчанието на подземните, Мак ги наричаше "Градските Торовци", както разправяше и Алфред Казин в лекциите си в "Ню Йорк ню скуул" там, на изток-спроред него, всички студенти се интересуват от Уитман от гледна точка на сексуалната ревволюция и от Торо-от съзерцателната, мистична и антиматериалистична, все едно, екзистенциална или каквато ще да е гледна точка, Пиер на глупака Мелвил и неговото чудо, малките черни битнически рокли от зебло, историите, които чуваш за велики саксофонисти, които си бият дрога до счупените прозорци и надуват свирките си, или велики млади поети с бради, легнали напушени, живеещи в подобна на тази на Роно свещена неизвестност, "Хевънли лейн", прочутата "Хевънли лейн"у където са живели по едно или друго време всичките нощни подземни птици като Алфред и болнавата му жена-нещо, взето направо от петербуските бордеи на Достоевски, бихте си помислили вие, но всъщност американски изгубени брадати идеалисти-във всеки случай, общо погледнато)-виждах я за първи път, но с Марду, прането висеше над двора, по-точно над задния двор на голямата сграда, в която живееха двайсет семейства, с тесни прозорци, прането висеше и великаат симфония на италианските майки, деца и татковци, които финеганстваха и крещяха по стълбищата, миризмите, маучещите котки, музиката, която се носеше от всички радиоапарати-болера, мексиканските или италиански тенори на лапачите на спагети или високите, внезапно включени импровизирани симфонии на клавесин на Вивалди, който си е пуснал някой интелектуалец,-отгласяше следобеда-бум, бам, нейният величествен звук, който щях да слушам цяло лято в прегръдките на своята любов-сега влизах там и изкачвах тясното плесенясало стълбище като в някой коптор към нейната врата.
Джек Керуак, "ПОДЗЕМНИТЕ" ВЕЛИКО!
Богатство без труд, наслада без съвест
Крейг Белами очаква с наслада битките на...
КОГАТО В ТАКАВА ПРЕГРЪДКА СЕТИВАТА ТИ ЗА...
Крейг Белами очаква с наслада битките на...
КОГАТО В ТАКАВА ПРЕГРЪДКА СЕТИВАТА ТИ ЗА...
Следващ постинг
Предишен постинг
Чел съм я когато излезе и сега ми напомни отново да я прочета;))
Благодаря ти!:))
цитирайБлагодаря ти!:))
Гaбриeл Гaрсијa Maркeс
“Есента на патријархот“
Автoрoт како дa сaкaл дa гo зaмрaзaт читaтeлитe нудeјќи им сaмo 20 нoрмaлни рeчeници oд 3-4 рeдoви тeкст. Tиe рeчeници зaфaќaaт eдвaј 10 стрaници oд вкупнo 230. Oстaнaтитe 80 рeчeници сe вистински мaмути – oд нaјмaлку 3 дo 20 стрaници. A пoслeднaтa рeчeницa e вистински син кит - сo прoтeгa нa цeли 44 стрaници и веројатно таа е најдолгата во светот!
цитирай“Есента на патријархот“
Автoрoт како дa сaкaл дa гo зaмрaзaт читaтeлитe нудeјќи им сaмo 20 нoрмaлни рeчeници oд 3-4 рeдoви тeкст. Tиe рeчeници зaфaќaaт eдвaј 10 стрaници oд вкупнo 230. Oстaнaтитe 80 рeчeници сe вистински мaмути – oд нaјмaлку 3 дo 20 стрaници. A пoслeднaтa рeчeницa e вистински син кит - сo прoтeгa нa цeли 44 стрaници и веројатно таа е најдолгата во светот!
Хахах, благодаря, lupcobocvarov! Още един особено любим мой автор...
Ще прочета непременно и тази творба!!
Хубавинки и вдъхновение желая!
цитирайЩе прочета непременно и тази творба!!
Хубавинки и вдъхновение желая!
4.
анонимен -
Не успявам да прехвърля блога. Моля ...
29.12.2010 23:07
29.12.2010 23:07
Не успявам да прехвърля блога.Моля за помощ!!!Няма да мога да архивирам
цитирайEй, тъкмо си се изкефих, че успях да набера това прословуто изречение, преди хлапенцата да ми изземат под носа ми компа и че имам едно почти международно включване и ето че...Ставам сефте толкова раничко, наобиколила съм се с кафенце и ухае на препечени филийки, пуснала съм музичка и пощата ми се хили "нов коментар във вашия постинг"-оле! не съм особено коментирана, почти символично даже, кой е тоя луд...хм, наистина е луд, хайде, не обичам тази анонимноооооост и кому е нужно толкова това триудивително архивиранееееееееее...
Ау, разприказвах се, сутрин само ругая, мрънкам и гледам лошо /колко хубаво е да няма кой да товариш със себе си и настроенията си тогава!/, но явно днес духът на радостта се е заплел в косите ми на разсъмване и ще си го разхождам с мен...Здрасти, анонимен и хубав ден! С висока квалификация съм в развалянето на техника, не мога да ти помогнаааааа...но ще ми е прелюбопитно да узная мотивацията ти!why???
portishead, препоръчай ми нещо също така готино, явно имаш добър словопочитаем вкус...
цитирайАу, разприказвах се, сутрин само ругая, мрънкам и гледам лошо /колко хубаво е да няма кой да товариш със себе си и настроенията си тогава!/, но явно днес духът на радостта се е заплел в косите ми на разсъмване и ще си го разхождам с мен...Здрасти, анонимен и хубав ден! С висока квалификация съм в развалянето на техника, не мога да ти помогнаааааа...но ще ми е прелюбопитно да узная мотивацията ти!why???
portishead, препоръчай ми нещо също така готино, явно имаш добър словопочитаем вкус...
Ами " Ангели на самотата " - един от последните романи на Керуак.
цитирайХаресвам Керуак страшно много. За съжаление трудно си намирам негови произведения, но това, което съм успяла да докопам ме е впечатлило ужасно много! И аз считам "По Пътя" за нещо велико!
цитирайвиждам,че имам да чета още от любимият си Керуак.За което благодаря и аз.
цитирай neli94, тази е още по-насладителна от -по пътя-, направо е шедьовър на сетивното мислене...чета я на глътки..адски бавно, за да попия великолепието и...Следват естествено "ангели...-те", стига да е намеря...ще споделя впечатления и от нея.
цитирайНа мен ми е попадала само Сатори в Париж, уж Русе бил голям, а не мога да си намеря нищо друго негово, а толкова съм "жадна" за Керуак :) Надявам се и аз да прочета " най - дългото изречение" :)
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. КВАЛИФИЦИРАН ПСИХОЛОГ ПЛАМЕНА ИВАНОВА
2. Господи, има и такива мъже! Впечатлена съм!
3. Atom4e-велисаВ ицнеВ само за ценители
4. ЗАСТРАХОВКИ ВАРНА МОБИЛЕН КОНСУЛТАНТ
5. Яна Кременска-поезия /грабваща, уникална, пълноцветна/
6. Нещо истинко, полезно,свежо...Мариян Томов
7. пъстро, полезно, красиво
8. ПРЕДАЙ НАТАТЪК ОТ СЪРЦЕ
9. няколко особено симпатични мига от цветността
10. Сладки изкушения №1 във Варна
11. оптимистично и фантастично...като нея
12. Вашият електронен свят
13. Магазин GATTO - сладост и радост
14. УНИКАЛНИ ТЕЛЕСКОПИ - ПРОИЗВОДИТЕЛ
15. ПРОЕКТ ЖИВЕЙ-ЗА ЕДИН ПО-ДОБЪР СВЯТ
2. Господи, има и такива мъже! Впечатлена съм!
3. Atom4e-велисаВ ицнеВ само за ценители
4. ЗАСТРАХОВКИ ВАРНА МОБИЛЕН КОНСУЛТАНТ
5. Яна Кременска-поезия /грабваща, уникална, пълноцветна/
6. Нещо истинко, полезно,свежо...Мариян Томов
7. пъстро, полезно, красиво
8. ПРЕДАЙ НАТАТЪК ОТ СЪРЦЕ
9. няколко особено симпатични мига от цветността
10. Сладки изкушения №1 във Варна
11. оптимистично и фантастично...като нея
12. Вашият електронен свят
13. Магазин GATTO - сладост и радост
14. УНИКАЛНИ ТЕЛЕСКОПИ - ПРОИЗВОДИТЕЛ
15. ПРОЕКТ ЖИВЕЙ-ЗА ЕДИН ПО-ДОБЪР СВЯТ