Сега на геополитическото обединение БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай, ЮАР) се отделя все по-голямо внимание. При това, въпреки че не представлява реален политико-икономически съюз или международна организация, БРИКС се разглежда предимно като действен субект на международната политика.

В тази връзка може да се отбележи, че най-голям интерес към БРИКС има в Москва, която тази година прие «Концепция за участието на Руската Федерация в обединението БРИКС». Това е един много интересен документ, демонстриращ подхода на Русия към сътрудничеството с Бразилия, Индия, Китай и Южна Африка. Въпреки, че основно внимание в концепцията се отделя на икономическия диалог, в нея могат да се видят и определени политически амбиции, което позволява да се говори за стремеж на Москва да използва не само икономическия, но и политическия потенциал на БРИКС.

По-точно в документа се посочва, че именно Русия  е инициирала създаването на БРИКС през 2006 година. По този начин Москва иска да покаже, че тя – като автор на проекта – се явява и негов неофициален лидер. Освен това, БРИКС се характеризира като важен полицентричен фактор на международните отношения, т.е. форматът на обединението се съгласува с мечтите на Русия за многополюсен свят. Забележително е и това, че Русия разглежда БРИКС като пространство за разпространение на своето езиково и културно влияние.

Една друга цел на Москва се заключава в това, да може с помощта на БРИКС да укрепва на международната арена ролята на Организацията на Обединените Нации, където Русия притежава правото на вето в Съвета за Сигурност. Това показва, че сега РФ не е доволна от това, което става в света, и от своето ограничено участие в глобалните процеси.

Заслужава внимание и този момент, че Русия възнамерява да формира с партньорите си от обединението на единно информационно пространство. Този пункт в концепцията вероятно не се е появил случайно – в Москва вече отдавна са разбрали важността на информационната компонента в международната политика.

Въпреки това лидерството на Русия в  БРИКС не е неоспорима даденост, защото РФ не е най-значимия и успешен участник в обединението. Поради това за Москва е сложно да докаже, че именно тя трябва да стои начело на проекта.

Според мнението на завеждащия отдела за международно-политическите проблеми към Института за световна икономика и международни отношения (ИМЕМО) на РАН Н. Косолапов, очевиден лидер на групата сега се явява Китай. Като доказателство ученият посочва факта, че БРИКС като цяло притежава повече от 40% от световните валутни резерви, и три четвърти от тях са валутните запаси на Пекин.

Китай въобще се явява световен лидер и поради тази причина Русия се старае да поддържа с него специални отношения. Неслучайно руските медии отделиха такова голямо внимание на това, че първата си задгранична визита новият китайски лидер Си Цзин Пин направи именно в РФ. Но директорът на Центъра за стратегически изследвания на Китай към Руския университет за дружба между народите А. Маслов смята, че съответното решение на Пекин е по-скоро в резултат на традициите и представлява «компромисен» вариант «от безизходицата». (Лидерът на Китай просто не може да замине на Запад, защото с него има сериозни противоречия, а вътре в страната биха започнали да говорят, че властите се движат във фарватера на американската политика).

Русия е важна за Китай като източник на ресурси, но това може да се превърне в проблем за самата Русия: Москва едва ли ще се задоволи с ролята на «по-малкия брат» в отношенията с източния съсед, както в двустранните отношения, така и в БРИКС. При това Китай не е толкова силно зависим от руските природни ресурси, за да може Кремъл да му диктува своите условия.

Главният проблем на БРИКС е съгласуването на позициите на различните страни. На първо място става дума за държави, разположени далеко една от друга – (на различни континенти). Разбира се, съвременните средства за комуникации помагат да се преодоляват разстоянията, но те не могат да отменят факта, че всеки участник в обединението по същество има свой уникален модел на икономическо развитие – (даже да не говорим за това, че икономиката на ЮАР е 20 пъти по-малка от китайската) и свои интереси.

Разбира се, може да се направи опит да се разглежда БРИКС като геополитически противовес на глобалната хегемония на САЩ. Обаче антиамериканските настроения, популярни в Русия и Китай, нямат нищо общо с Индия, Бразилия и Южна Африка. Освен това, не трябва да се забравя за противоречията между самите членове на групата – (например, между Китай и Индия, които не могат да се нарекат съюзници).

По този начин перспективите на БРИКС са доста мъгливи и всяка страна в рамките на обединението може да преследва изключително свои интереси: например, Русия се стреми да получи подкрепа на международната арена, а Китай – да укрепи своите позиции в света. Но това може да не се хареса на другите членове на групата, което ще се отрази негативно на нейното единство. Разбира се, в близко бъдеще БРИКС няма да изчезне от геополитическата сцена, но едва ли ще се превърне във влиятелна международна организация или в реален политико-икономически блок.

Автор: Виктор Денисенко