Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.06.2013 19:46 - На прага на световна гражданска война
Автор: krutata Категория: Политика   
Прочетен: 1785 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Генерал Ивашов: агресията на американците срещу суверенни държави е очевидна

Водещите световни държави се готвят за глобална битка. Това става ясно от доклада на Стокхолмския институт за изследване на проблемите на света (SIPRI). Ето ключовите тенденции, върху които обръщат внимание експертите:

 

- Китай напомпва ядрените си мускули. От петорката ядрени държави само Поднебесната увеличи през 2012 г. ядрения си потенциал – от 240 до 250 бойни заряди. При това, останалите участнички от ядрения клуб – Русия, САЩ, Великобритания и Франция – също не стоят със скръстени ръце. Всички те обявиха миналата година за старта на програми по разгръщане на нови системи за доставки на ядрени заряди.

 

- Индия и Пакистан също трупат потенциал в областта на ядреното въоръжаване, развивайки при това ракетни системи за доставка.

 

- Съкращаването на ядреното въоръжаване в света (от 19 хиляди единици през 2011 г. до 17 265 единици) е факт практически само от страна на Русия и САЩ.

 

- С 10 % сe e съкратила (в сравнение с 2011 г.) числеността на миротворческите контингенти в различни части на света. Извеждането от Афганистан на 70 хиляди военнослужещи на САЩ в края на 2014 г. само ще засили тенденцията.

 

- Вече е преустановена глобалната забрана за използване на касетъчни боеприпаси. Така, за 2012 г. нито една нова държава не се е присъединила към Договора за касетъчните боеприпаси, одобрен през 2008 г.

 

Значи ли това, че светът стои на прага на новото преразпределение на сферите на влияние, и какво място е отредено на Русия в този процес?

 

- Напрежението в света расте, – уверен е генерал-полковник, президент на Академията за геополитически проблеми Леонид Ивашов. – Мина времето, когато САЩ искаха просто да бъдат лидери на света, авторитетен пример за другите държави. Сега Щатите искат да бъдат хегемон и властелин на този свят. Именно те изпуснаха процеса (той стартира при Клинтън, продължи при Джордж Буш, а сега върви при Барак Обама) на подчинението чрез сила на всички останали държави на американската политика и интереси.

 

image

В трактовката на този процес в самата Америка имаше различия между демократи и републиканци, но различията не бяха принципни. Клинтън даде живот на доктрината, която предлагаше на държавите свободно подчинение на САЩ, а тези, които не жалеха да се подчинят, биваха принуждавани чрез сила. Доктрината на Буш – геополитическото блюдо на
Хенри Кисинджър – предлагаше силово подчинение на диктата на САЩ на всички, без изключение, включително съюзниците от НАТО. Днес Обама маневрира между двете по-горни стратегии.

 

Но този метод не се хареса на света. И най-ваче не се хареса на тези, които претендират за статус на световни държави. Това са Китай, Индия и в известен смисъл Русия. А и самата Европа би искала да бъде един от центровете на света, а не да е подконтролен сателит на САЩ. Може да се констатира, че еднополярният световен ред с хегемонията на САЩ не се получи, и днес наблюдаваме тенденции към многополярност.

 

Да вземем Китай. Той разбира, че в най-близко време, при днешната динамика на развитието, ще се превърне в първа световна икономика. Динамиката на развитието дори и сега изтика Китай на първо място в света по съвкупен авторитет. Но в областта на въоръжението – особено ядреното – Китай отстъпва на Русия, а с особена сила отстъпва на САЩ. Затова параметрите на неговия ядрен потенциал имат тенденция към ръст. Китай иска да се сравнява с американския и руския ядрен потенциал, иначе ще понася загуби, затова напомпва ядрените си мускули.

 

Що се отнася до Индия и Пакистан, тези страни се съревновават, най-вече, една с друга – те са геополитически съперници. Индия се развива динамично в икономически и социален план. Пакистан леко изостава. Но ядреният паритет им гарантира безопасност по отношение една на друга.

 

Но Индия е и съперник на Китай, по-точно, Китай е съперник за Индия. Виждайки китайската геополитическа доктрина, индусите разбират, че Китай е за многополярен свят, но едновременно и за еднополярна – китаецентрична – Азия. Индусите това категорично не ги устройва, затова Индия също помпи ядрения си потенциал.

 

И така, в триъгълника Китай-Индия-Пакистан се забелязва ръст на ядреното въоръжаване. Американците го виждат това. Те прекрасно разбират, че днес ядреното оръжие е инструмент, който изравнява несъпоставимостта на потенциалите на обикновеното въоръжение. Ядреното оръжие – в края на краищата, може да нанесе на противника неприемлив за него ущърб. Затова американците искат да се занижи ядреният потенциал, а едновременно извършват скок в сферата на обикновеното въоръжение, създадено на базата на нови технологични принципи.

 

Преди всичко, Щатите искат да обезглавят в ядрено отношение Русия, като основен ядрен съперник. За целта те стартират два процеса. Първи – съкращаване на ядрените въоръжения, втори – създаване на ефективна система на ПРО. Именно затова американците не провеждат изпитания на новите междуконтинентални балистични ракети, а и регулярно лансират инициативи за съкращаване на ядрените арсенали. Едновременно те повишават класата на висококласните си ударни средства.

 

Тези процеси САЩ оформиха документално на 18 януари 2003 г. в концепцията за бързия глобален удар. Същността на концепцията е следната – да не се допусне възможност за ядрен отговор от страна на Русия и Китай, а за целта, за 4-6 часа да се застави съперникът да вдигне бялото знаме. Това се постига чрез бърз високотехнологичен глобален удар по всички стратегически направления.

 

Плюс това, американците приеха стратегията за превантивната война, и през 2006 г. я включиха в стратегията за национална безопасност. Смисълът на доктрината е в свалянето – или отстраняването – на недемократичните режими, които не искат да се подчинят на диктатурата на САЩ, към по-нататъшно строителство на “нова нация”. С други думи, американците искат да свалят неизгодните, а после да натрапят на “освободените” народи американските стандарти – стандартите на подчинението, които разлагат и деморализират обществото. В рамките на стратегията на превантивната война се извършиха “цветните” революции.

 

Днес заплахата от агресията на американците по отношение вътрешните работи на суверенните държави стана толкова очевидна, че това заставя държавите да се замислят за увеличаване на въоръжаването – както обикновено, така и ядрено.

 

- Миротворческите сили се появиха чрез на доктрината на Клинтън и се използваха за хуманитарна интервенция. От гледна точка на тази стратегия, унищожението на Ирак трябва да се разглежда като миротворческа операция. Същото може да се каже и за операцията по унищожението на Югославия. С идването на Буш стратегията беше променена – той се отказа от търсене на хуманитарни причини за военна намеса. Буш направо каза, че Щатите имат намерение да унищожат не само държавите, които са заплаха за САЩ, но и страните, които могат в бъдеще да направят това.

 

Обама маневрира между двете стратегии. Това се случи, защото САЩ попадна в жестока икономическа криза. Затова Обама извежда войските от регионите, където може да удържи контрол с по-малко загуби. Например, с Ирак американците направиха всичко, което бяха замислили – разбиха държавата, обезглавиха я, пуснаха процеса на борба между сунитите, шиитите и кюрдите, поддържат тази ситуация, организирайки взривове в различни части на Ирак. Затова те могат спокойно да напуснат вече Ирак. Компаниите от САЩ вече напълно контролират нефтения добив в Ирак, отделят средства само за охрана на тръбопроводите, за безопасното изнасяне на ресурсите. Какво повече им трябва? Нищо. Те постигнаха всичко.

 

От Афганистан американците си тръгват по друга причина – там не им стигат силите. Плюс това, върви брожение сред самите афганистанци, които и до днес не разбират защо им е тази демокрация. Затова, излизайки от Афганистан, американците оставят там значителни сили – девет оперативни бази, плюс повече от 20 хиляди военнослужещи, а и активно привличат частни военни корпорации за контрол и подкрепа на оперативната готовност на военните обекти.

 

- Какво ще се случи, ако Америка продължи да строи еднополярния свят?

 

- Твърде вероятно е всичко да свърши с Трета световна война. Когато говорим за американската политика, трябва да разбираме – това е политика, подвластна на т.нар. транснационална общност – световната финансова олигархия, чиято база е САЩ. За да не загубят печалбите си, за да увеличат натрупването на богатства, за да усилят световната си власт, световната олигархия е готова да тръгне на голяма война.

 

Докато Русия и Китай имат ядрено оръжие, американците едва ли ще рискуват да започнат такава война. Докато не неутрализират руско-китайската заплаха със системата ПРО, никога няма да тръгнат към Трета световна война.

 

image

Но има и друг вариант, по-вероятен. Голяма световна война няма да има, но по целия свят американците ще запалят локални и регионални конфликти. В резултат ще възникне световна гражданска война на всички против всички, в която мюсюлманите ще воюват с мюсюлманите, християните с християните, съседите със съседите. Струва ми се, настоящата ситуация в Сирия – е модел на такава война. Този модел се отработва в момента, за да може да бъде пуснат по цялото световно пространство…





Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: krutata
Категория: Политика
Прочетен: 562195
Постинги: 263
Коментари: 188
Гласове: 211
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031