23 процента от младите българи са безработни. В градовете всеки трети между 18 и 35 години не работи. В селата делът им е цели 58%. Всеки 20-ти младеж изобщо не търси назначение, защото е изгубил всякаква надежда.

Тъжната българска реалност

В Гърция, Испания и Ирландия в момента има по-висока безработица от тази в България. Но никъде в Европа няма такава драстична разлика между младежката и средната за страната безработица. В България младежката безработица е два пъти по-висока от средната - просто защото няма политика за борба срещу нея.

Търси се... човек без диплома

34% от младежите с основно образование са с професия "безработен". Всеки четвърти със завършено средно образование е изхвърлен от пазара на труда. Дори 17% от висшистите нямат хляб. Такава е структурата на заетостта при 18 до 35-годишните според образователния ценз. А изводът е, че дипломата в България девалвира. Даже понякога е по-добре да си изцяло без диплома.

Все по-често обучението в университета приключва по финансови причини. Кредити за образование се взимат все по-трудно, и то при неизгодни условия. А колко от работещите млади българи са заети по своята специалност? 62% са на длъжност, която отговаря на квалификацията им. Но и делът на незаетите по специалността си остава прекалено висок. Всеки пети се занимава с дейности, различни от придобития квалификационен ценз, а 17% работят по допълнителната си специалност.

Юристи и икономисти – колкото щеш!

Българските университети бълват юристи и икономисти. При „свръхпроизводство” на едни специалисти и дефицит на други е логично да има разминаване между потребностите на бизнеса и предлагането. В резултат от тази диспропорция дори и 18-те процента безработни, които не са се обезсърчили и търсят работа, намират поприще, ала само временно. Попаднал на борсата, младият специалист най-често прави компромис и в повечето случаи приема каквото и да е. След известно време обаче зарязва занятието, защото не се чувства на мястото си. И цикълът на временната заетост се завърта отначало.

Избутани в най-тъмното кьоше

Банален факт е, че тъкмо хората между 18 и 35 години носят енергията, новите знания, амбицията и ентусиазма, нужни за започването на нов цикъл от стопанския живот. За съжаление обаче точно тази група страда най-остро от безработицата в България. Немалка част от младите - със или без квалификация - продължават да търсят късмета си зад граница. Дори и днес, повече от 20 години след началото на промените.

Несправедливото неравенство на младите в България "наказва" страната в най-тъмното европейско кьоше, обобщава социологът Юрий Асланов. Докато държавата се държи на дистанция от младите българи, независимо дали в страната или в чужбина, България няма да навакса изоставането си от Европа.