”Това, което вибрира, е телефонът ми. Не искам да си мислите, че съм се развълнувал или нещо подобно” (при снимка със свои поддръжници Обама се обръща към жена, която е притисната до него)

”Все едно са ме изстреляли от оръдие. Медиите толкова много се занимават с мен, че Парис Хилтън изглежда като отшелник.”

”Забелязвате ли, че хората, които дълго време са били в политиката, не говорят нормално? На дебат в Лас Вегас някой ме попита каква е най-голямата ми слабост. Отвърнах: ”Не мога да се оправям добре с документи, постоянно ги губя, бюрото ми е тотална бъркотия.” Друг политик, мой опонент, каза: ”Най-голямата ми слабост е, че страшно обичам да помагам на бедните.” Трети пък отговори така: ”Горя от нетърпение да помогна на американците да разрешат проблемите си”. Тогава осъзнах, че направих грешка. Сега бих отвърнал, че най-голямата ми слабост е, че обичам да помагам на възрастни жени да пресичат улицата.”

”Кой е Барак Обама? Противно на онова, което сте чували, не съм се родил мениджър. Всъщност идвам от Марс, изпратен съм, за да спася Земята. Ако трябва да кажа коя е най-силната ми страна, предполагам, че това е скромността ми. Най-слабата – че съм прекалено страхотен.”

”Нарече ме социалист, защото искам да подпомагам средната класа. Не знам какво друго може да измисли. До края на седмицата очаквам да заяви, че съм комунист в нелегалност, защото съм делял играчките си с другите в детската градина. Давах на другарчетата ми фъстъченото масло и сандвича ми.” (за думи на Джон Маккейн)

”Последните дни се гледам в огледалото и трябва да призная, че вече не съм онзи здрав млад мюсюлманин социалист, какъвто бях.” (по същия повод)

“‘Вчера той каза: ”Искам да копая тук. Искам да копая сега.” Не знам къде се е намирал по това време. Предполагам, че е бил на някой строеж. ‘ (за енергийния план на Маккейн)

”Вчера Мат Деймън – когото обичам, наистина го обичам- ми каза, че е разочарован от дейността ми. Е, Мат, тъкмо гледах последния ти филм, така че да ти се връща, приятелче.”

”Дик Чейни трябваше да присъства, но е много зает да пише мемоарите си. Сложил им е работно заглавие – ”Как да убиваме приятелите си и да разпитваме разни хора” (на вечеря в Белия дом)

”Добър вечер на всички. Добре дошли на 10-дневната годишнина от моите първи 100 дни. През вторите ми 100 дни ще проектираме, построим и открием библиотека, посветена на първите ми сто дни. Следващите ми 100 дни ще бъдат толкова успешни, че ще ги завърша за 72 дни. А на 73-тия ден ще почивам.”

”Бих искал специално да благодаря на всички членове на Сената, които успяха да дойдат на срещата ни, че намериха време за това въпреки изтощителния си график, който включва да не предлагат никакви законодателни промени.”

/pressadaily.bg