Днешните витрини с колбаси привличат потребителя като магнит. Те изглеждат пресни и апетитни; понякога продавачът ни дава да ги пробваме и ние се убеждаваме, че са “вкусни”. Но ние знаем каква е причината за тази “вкуснота”.

Навремето Уинстън Чърчил беше казал, че е по-добре хората да не знаят как се правят политиката и… колбасите. Повечето българи наистина не се интересуват какво има в колбасите – колко рога, копита и прочие боклуци могат да съдържат и дори соята се възприема като нещо безопасно.

Производителите днес се чудят как да произведат евтин и вкусен продукт. На първо място, в колбасите влагат месо със съмнително качество; на второ място, за да бъдат вкусни, влагат в тях небезизвестния натриев глутамат. Още през 40-те години на миналия век, за да пробутат на войниците си развалено месо, американските производители го обработвали с натриев глутамат, прочут като добавката Е-621. Днес се водят спорове доколко той е вреден за организма и повечето изследвания не са в полза на тази добавка.

Натриевият глутамат може да направи вкусна всяка храна и проблемът не е в него, а в некачествените, дори развалени продукти. Така Е-621 се явява най-обикновена маскировка. Освен това натриевият глутамат приучва хората да употребяват по-солена храна, което е опасно за болни от сърдечно-съдови и други заболявания, кара ги да ядат повече и предизвиква привикване, което го сближава с наркотиците. Затова много производители постепенно увеличават неговата дозировка в продукцията си.

Натриевият глутамат е много популярен сред производителите на колбаси, които поради дефицит на качествено месо, използват каквото месо имат под ръка. А държавата разрешава използването на натриевия глутамат.

Европейците обаче вече сериозно се замислят за опасното увличане по тази хранителна добавка. В някои области в Германия натриевият глутамат е забранен на държавно ниво. Западни търговски вериги за разлика от нашите наравно с производителите отговарят за продаваната в тях продукция, затова извършват много строг контрол. Натриевият глутамат е вкаран в списъка с нежелани компоненти и е на трето място след млечния белтък и лактозата.

В статии и книги ние, от издателство РАСПЕР,  постоянно информираме, че в колбасите се съдържа малко месо и букет от химия.

Наскоро открихме резултатите от изследване, което провели руски журналисти. Повече от една година те изучавали колбаси от всички видове и от различни страни, деликатесни, скъпи и евтини. Изводът на журналистите е еднозначен: натурални колбаси, които са произведени само от месо и подправки, без хранителна химия, се броят на пръстите на ръцете. За съжаление ни е трудно да посочим кои са тези колбаси в България.

Първоначално в колбасите добавяли само натриев нитрит, който им предавал по-пресен вид (това е добавката Е-250), тъй като без него месото изглеждало сивкаво и не се харесвало на потребителите.

Варените колбаси днес съдържат най-много химия – маса хранителни добавки и заместители на месото (натриев глутамат, карагинани, растителни белтъци, ароматизатори или комплексни добавки); потребителят трябва да е наясно, че целият този комплекс от химия се добавя в продукта, когато месото е малко или с лошо качество.

Сурово пушените, варенопушените и деликатесните колбаси също често разочароват. Често потребителят ги купува, защото се надява, че след като са скъпи, са натурални. Преди известно време това беше точно така, но днес това е само история. Дори производители, които някога са произвеждали натурални колбаси, днес безбожно експлоатират своя стар имидж. По инерция или свръхнаглост те продължават да пишат на етикета “натурален продукт”… Така че нека потребителят да бъде нащрек, когато решава да купи подобен “деликатес”.