Един българин посреща 22-я си рожден ден на бойното поле във войната между Сърбия и Хърватия, която продължи в периода 1990-1995г.
Тогавашното момче вече е мъж, но спомените от войната, известна като Война за Крайна са може би на силните от младостта му. Поради събитията, които той описва като свидетел и пряк участник Alter Information ще запази самоличността му анонимна по негово изрично настояване.
Alter Information: Koга отиде в Хърватска и как стигна до това решение?
- Отидох през 1994г., година преди края на войната, там станах на 22г. Имах възможност да избирам между затвора и Хърватска и избрах второто.
Alter Information: Дори за военните остава травма след участието им в подобни конфликти. Ти имаше ли такива моменти след това и ако не е проблем да споделиш уби ли човек по време на участието ти в този конфликт?
- Да, но не съжалявам, за това и не съм имал угризения. Защото видях какви неща извършиха сърбите със собствените си очи. А и това е война – или те, или аз. По-добре те. Убих и прострелях общо 7 души.
Alter Information: Какви неща са извършвали сърбите, можеш ли да разкажеш някои?
- Нещата, за които сега много от генералите отговарят пред Хага…
общо взето геноцид. Яд ме беше, защото те не просто убиваха хората, а правеха и кланета, убиваха ги мъчително. Така например караха цели рейсове с босненци до една река и ги убиваха с месарски чукове, те са масивни. Редиха ги един до друг до брега и с по един удар в главата ги убиваха. Но така убиваха по 2-3ма човека и другите от уплах инстинктивно скачаха в бурната река, тогава сърбите ги разстрелваха във водите, стана като кървава река…и така после разтоварваха хората от другия рейс. Кланетата също бяха доста, пред очите ми е как дигнаха главата нагоре на едно момче и от раз му срязаха гърлото, хвърлиха го, а той още хъркаше, а вече бяха хванали следващия.
Alter Information: Описваш доста грозни неща, но все пак за тази 1 година в Хърватска успя ли да си създадеш приятели сред момчетата, с които си се бил заедно и имаш ли въобще добри спомени?
- Сприятелих се с доста хубави момчета, единия от тях го раниха, но не ми се говори за това. Иначе няма много хубави моменти…войната е кръв, кал и ла**а. Единствените удоволствия бяха цигарите и алкохола, когато можеше. Иначе имаше случай, в който стояхме на позиция 2 денонощия, което значи, че не спиш. Тогава един началник, абе имаше много началници но както и да е, ни донесе една топка с амфетамини, за да издържиме. Колкото и да я мъчихме след 2рия ден имаше още много.
Alter Information препечатва този разказ единствено с някои пунктоационни корекции. Ние не носим отговорност за съдържанието му и ни се иска това да не се е случвало наистина…
Никакви преговори с руснаците - да бъдат...
Внезапно почина главният редактор на „Ко...
Беларус забрани вноса на стоки от Русия
Как да изживеем живота си?
