По книгата на Илия Троянов – РЕВОЛЮЦИЯ МЕНТЕ

Линеещата българска демокрация е погребана на 19 май 1934 година, когато всички партии са забранени и е създадена една военна хунта. Смъртоносният удар обаче бе нанесен още единадесет години преди това, на 9 юни 1923 година. Ляволибералното правителство на БЗНС е свалено с подготвен от части от армията и от едрата буржоазия преврат, при което царят първоначално опортюнистично се държи настрана, след което обаче подписва назначаването на новото правителство. Министър-председателят Александър Стамболий­ски е убит. През юни анархистите и земеделците организират въс­тание, бойкотирано от комунистите, което бързо бива поту­ше­но. През септември, след като болшевиките от Москва изпращат съответните наставления, комунистите от своя страна опитват да направят народно въстание, което е лошо или недобросъвестно организирано, новата диктатура отговаря с кървава разплата. През следващите месеци в мазетата на тайната полиция и чрез наемни убийци започва масово унищожение на опозицията, на журналисти и леви активисти. Независимо от несполучливото въстание, Москва не се отказва от приетата веднъж стратегия за извършване на Световната революция и настоява за подготовка на второ въстание. Хунтата реагира със забрана на БКП и на лявото крило на БЗНС, съдба, която вече беше сполетяла мнозинството български анархисти още през 1907г.

На 16 април 1925 в църквата Света Неделя по време на погребална служба избухва бомба, куполът пада и убива генерали, министри и други високопоставени личности на режима заедно със семействата и прислугата им. Само царят се спасява, незнайно дали защото е бил предупреден за атентата или – както той сам твърди – е закъснял. Атентатът – проведен от военната организация на комунистите срещу волята на тогавашното ръководство – послужва като претекст за засилване на терора. Според различните преценки през следващите години биват убити между 5000 и 20000 души. Убити са много интелектуалци и активисти, така например един от най-големите поети на България, Гео Милев, който е удушен със стоманено въже по време на разпита, а трупът му е изгорен. Престъплението му: Написал е една наистина гениална поема за въстанието. Левицата бива отстранена от официалната българска политика. След като настъпва гробно затишие, различните консервативно-реакционни правителства разрешават образуването на една »Работническа партия« и легализират една от отцепилите се формации на БЗНС, дубликати на продължаващите да действат в нелегалност партии.

След като през 1934 година фашисткият кръг Звено под ръководството на офицерите Кимон Георгиев и Дамян Велчев организира нов преврат, без да се съобразява със спо­ме­на­ти­те партийнополитически маскаради, започва десетгодишна мо­нар­хическа диктатура. Цар Борис III., наследникът на благородническият род Сакс-Кобург-Гота, сключва съюз с Германия по примера на баща си през Първата световна война и се присъединява към Тристранния пакт. През 1941 г. царят обявява символична война на Англия и САЩ, но до смъртта си на 28 август 1943 г. поддържа дипломатически отношения със Съветския съюз и по този начин създава необходимите външнополитически предпоставки, западните съюзнически сили да обърнат гръб на България и страната да попадне в ръцете на Сталин.

В началото на четиридесетте години, особено след обрата на Източния фронт, Комунистическата партия въпреки скромните си размери е най-силната и активна опозиционна сила. Тогавашният директор на полицията, Димчо Соколов, оценява броя на партийните членове на около 8000. Дейността им се активизира скокобразно в момента, когато става ясно, че съветските войски ще влязат в България. През последните петнадесет, десет, пет дни преди навлизането им броят на партизаните нараства няколкократно. За този „смел” скок в навлизащия влак през следващите години те биват богато възнаградени: Като активни борци против фашизма получават служби в държавния апарат, много почести и привилегии, месечна добавка към заплатите си, допълнителни пенсии и вили. На 8 септември 1944 г. под ръководството на маршал Толбухин съветската армия влиза в България. От тук нататък Москва контролира политическото развитие на страната.

Тъй като с този неголям брой членове не е било възможно да се създаде диктатура, още през 1943 година в нелегалност БКП сключва антифашистки съюз с БЗНС и други »демократични сили«, който бива наречен Отечествен фронт. В първото отечественофронтовско правителство заедно с БКП участват БЗНС, социалдемократите и кръгът Звено. Комунистите предлагат за пръв министър Кимон Георгиев, превратаджията от 1923 и 1934, който междувременно е станал агент на Москва. Него комунистите въобще не го закачат, докато хиляди много по-незначителни представители на стария режим са осъдени на смърт. Последните години на живота си Кимон Георгиев прекарва като член на БКП и министър на строителството.

Отечественият фронт, който по начало е трябвало да осигури прехода към самовластието на БКП, бързо се разпада поради тежки вътрешни конфликти. Разкриват се концентрационни ла­ге­ри за политическите противници, започва масово сплашване на населението и терор. Постепенно министрите на земе­дел­ци­те и на социалдемократите се оттеглят, партиите им минават в опо­зиция, за да разобличат фарса за равно­по­ста­ве­ната коали­ция.

При изборите през 1946 г. опозицията получава 101 от 400-те места в Народното събрание. В действителност, както едва сега става ясно, тя е спечелила 250 места, разликата се дължи на фалшификации и ма­нипулации. Земеделският съюз се разпада – не на последно място и поради внедряване на аген­ти на комунистическата тайна полиция –, по-малката част, оран­жевите Земеделци начело с Александър Обов преминават към комунистите, по-голя­ма­та част се нарича на името на водача си БЗНС-Никола Пет­ков и поема твърд антикомунистически курс. Социал­демо­кра­ти­те също се разцепват на едно конформно на правителството и едно опозиционно крило. Кръгът Звено и радикалите се разпадат. Една година опозицията се защитава активно срещу отечественофронтовското правителство, състоящо се предимно от комунисти.

На 5 юни 1947 година, един ден след като американският сенат бетонира разделението на Европа чрез подписване на мирния договор, Никола Петков е арестуван за заговорническа и шпионска дейност, след като в Народното събрание е държал последната си пламенна реч, в която се заклева да се жертва за свободата на българския народ. След нея народните представители от опозицията пеят песента на Христо Ботев Тоз който падне в бой за свобода, той не умира. След няколко дни Земеделският съюз Никола Петков е забранен, активните членове изчезват в лагерите. На 23 септември 1947 г. Никола Петков е обесен. Година по-късно са ликвидирани и социалдемократите.

маи е по правилно да се върнеш още по назад---бълг.политици обричат страната ни,когато тръгват да търсят монарх по чуждите земи,като още по срамен е факта че открили такъв в някакъв комарджииски вертеп.