В Русия влиятелни приятели му помагат да натрупа богатство. В САЩ властите искат да бъде екстрадиран, за да го съдят. В Австрия, където се намира на свобода срещу гаранция от 155 милиона долара, още не са решили какво да правят с него.

Той е Дмитрий (Дмитро)Фирташ, бивш пожарникар и военен. За малко повече от десетилетие украинецът се извиси от напълно непознат до богат и известен – основно благодарение на това, че купува природен газ от Русия и го продава в родината си. Успехът му се дължи на впечатляващо изгодни сделки, уредени от хора, свързани с руския президент Владимир Путин. Внушителната сметка обаче е платена от руските данъкоплатци, сочи специално разследване на „Ройтерс“.

Екип на агенцията е видял документи, разкриващи за пръв път условията на сделките между Фирташ и руския държавен гигант „Газпром“. Това са документи на руските митници, според които за последнитне 4 години „Гапром“ е продал на украинеца над 20 млрд. куб. м природен газ на цени доста под пазарните. Този обем е четири пъти по-голям от това, което досега публично са признавали властите в Москва.

Цената е била толкова ниска, че според изчисленията на „Ройтерс“ компаниите на Фирташ би трябвало да са спечелили над 3 милиарда долара от сделките. За същия период, сочат други документи, банкери, близки до Путин, са му отпуснали заеми, достигащи 11 милиарда долара. С този кредит човекът, подпомогнал успешната кандидат-президентска кампания на Виктор Янукович от 2010г., е заел доминираща позиция в украинската химическа и торова индустрии и е разширил влиянието си.

Историята на Фирташ е нещо повече от това как един човек забогатява светкавично. Тя демонстрира как Путин използва руските държавни активи, за да създава парични потоци към политическите си съюзници и как той е изнесъл този модел в Украйна в опит да доминира съседната държава, която смята за жизнено важна за руските стратегически интереси.

С помощта на Фирташ президентът Янукович стана държавен глава и управлява 4 години. Тези отношения са имали огромна геополитическа стойност за Путин – Янукович изведе 44-милионната държава от западната орбита и я пренасочи към Москва преди да бъде свален през февруари. „Фирташ винаги е бил посредник“, казва Виктор Чумак, председател на комисията за борба с корупцията в предишния украински парламент. „Той е политическата персона, представляваща руските интереси в Украйна.“

Говорител на Путин отхвърля твърденията, че Фирташ е действал от името на Русия. „Фирташ е независими бизнесмен, преследващ собствените си интереси. Не вярвам да е представлявал нечии други интереси“, казва Дмитрий Песков.

Той допълва, че Путин се е срещал с Фирташ, но двамата не са близки. По думите му Русия е доставяла на Украйна газ „на по-ниски цени“ по молба на Янукович и за да помогне на украинската нефтохимическа индустрия. Сделките са били с Фирташ“, „защото украинското правителство поиска така“. Според източници от енергийната индустрия всяка голяма сделка на корпорацията се одобрява от Путин. Песков отхвърля това и настоява, че „Газпром“ е комерсиална и публична компания с международни акционери, действаща както в техните, така и в интереса на руската държава. След като дойде на власт през 2000г. Путин подмени ръководството, постави свои довереници начело и си осигури държавата да контролира над половината от акциите.

В нормални времена Украйна бе вторият по големина европейски клиент на „Газпром“. Горивото се доставяше директно до границата, но преди няколко години руснаците допуснаха посредници между тях и украинската „Нафтогаз“. Фирташ се откроява особено ярко сред посредниците.

Връзката със Семьон Могилевич

Той израства в Западна Украйна, където баща му работи в системата на образованието, а майка му е работничка в захарна фабрика, сочат данни, които той самият споделя с американския посланик в Киев през 2008г. И двамата му родители не харесвали комунизма и нямали нужните връзки синът им да попадне в университета, разказва още Фирташ.

През 1986г. влиза в армията , а после се обучава за пожарникар. Разпадането на СССР го захвърля в един несигурен свят, в който с първата си съпруга той започва бизнес с износ на консерви към Узбекистан. В дипломатическата грама, описваща разговора му с американския посланик, пише: „Благодарение на този бизнес, Фирташ се съюзява с няколко силни бизнес фигури от бившия СССР.“

Фирташ споделил, че му се наложило да върти сделки с заподозрени престъпници, защото по това време просто нямало друг начин да се прави бизнес в Украйна. Той самият казал, че се е нуждаел – и е получавал – одобрение от Семьон Могилевич при започването на всяко поредно начинание. Могилевич е подозиран от ФБР за бос на организираната престъпност в Източна Европа. Той бе обвинен за измама на негова американска компания за милиони долари през 2003г., а през 2009г. ФБР го описва като човек „с широка международна престъпна мрежа“.  Фирташ непрекъснато отрича да е имал близки връзки с Могилевич. Самият Могилевич в миналото е твърдял, че никога не се е занимавал с газов бизнес.

„Дойната крава“

През 2002г. в Унгария е регистрирана Eural Trans Gas като компания, пренасяща транзитно газ от Туркменистан през Русия до Украйна. Собствеността й е неясна, но тя е представлявана от Фирташ. През юли 2004г. се появява нов газов посредник – RosUkrEnergo. Първоначално не се знае кой е собственик, но после се изяснява, че почти цялата RUE се притежава от Фирташ и „Газпром“.

RUE купува газ евтино и го продава по-скъпо в Украйна и Европа. Тази гарантирана печалба кара мнозина украинци да гледат на компанията като на ненужен посредник. Друга дипломатическа грама на САЩ от март 2009г. описва RUE като „дойна крава“ и „сериозен източник на политическо влияние“. В интернет RUE твърди, че през 2007г. е продала газ за почти 10 милиарда долара и е спечелила чисто 795 милиона долара.

Когато Юлия Тимошенко – бивш търговец на газ – стана премиер през 2008г., тя отговори на общественото негодувание като отряза Фирташ и RUE от бизнеса и сключи през 2009г. собствена газова сделка с Путин.

Финансист на Янукович

Но по това време Фирташ вече е много богат и става един от основните финансисти в кампанията на Янукович през 2010г. „Фирташ го подпомагаше по най-различни начини“, казва Вадим Карасьов, съветник на бившия президент Виктор Юшченко. Според него той е изпозвал влиянието си в медиите, за да агитират те за Янукович. „Без Дмитро Фирташ нямаше да я има победата на Янукович“, казва той пред англоезичния  Kiev Post.

С възхода на Янукович и оставката на Тимошенко хората на Фирташ започват да заемат влиятелни постове в държавната администрация. Той има съюзници в коридорите на властта и амбициозни планове за експанзия на бизнес империята си и завръщане в газовата търговия. Приятелите му в Русия са щастливи да му помогнат и започват да го правят в началото на 2010г.

„Газпромбанк“ излиза на сцената.

Днес от документи в Никозия се виждат кредитните споразумения за милиарди долари, уредени от „Газпромбанк“. Името може да е подвеждащо, защото „Газпром“ има миноритарен дял в банката – всъщност тя е в ръцете на близки до Путин, включително Юрий Ковалчук. Той е сред първите санкционирани от Запада тази година и до март контролираше инвестиционна компания, управляваща мажоритарен пакет в „Газпромбанк“. От банката настояват, че не получават никакви инструкции от Кремъл, стратегията й се определя и одобрява от борда и „не е възможно никакво друго влияние“. Песков казва, че „Путин, като президент, няма нищо общо с това“

През юни 2020г. Фирташ регистрира в Кипър компанията Ostchem Investments. Месец по-късно „Газпромбанк“ регистрира кредитна линия за тази компания в размер на 815 милиона долара, сочат кипърските документи. През септември Ostchem купува 90% от торовия комбинат „Стирол“ в Украйна. Получава се идеална верига – Фирташ познава газовия бизнес, а газът е основна съставка в производството на торове.

Следват още заеми

„Ройтерс“ установява, че към март 2011г. „Газпромбанк“ вече е регистрирала за компаниите на Фирташ кредитни линии за 11.15 милиарда долара. Възможно е тези средства да не са усвоени изцяло, но документите показват, че парите са били на разположение.

Само в рамките на 7 месеца през 2011г- Фирташ поема контрола над още два торови завода – „Северодонецк Азот“ и „Ривне Азот“. Той купува и пристанището Ника Тера, по което се превозват торове и други товари. После придобива и „Надра банк“ и инвестира в индустрията с преработка на титаний.
Експанзията е толкова мощна, че Фирташ става петият по големина производител на торове в Европа. Да си голям работодател означава не само потенциално големи печалби, но и политическо влияние. „Имаме връзки с депутати. Ние сме голям работодател в техния район, цели градове се изхранват от нашите предприятия, кандидатите на изборите търсят нашата подкрепа“, казва той през май пред австрийския „Ди Пресе“.

Запитан през 2011г. откъде идват парите му за тези придобивки, Фирташ увърта. На пресконференцията за купуването на завод „Севередонецк“, той казва само „тайна е“ кой е кредиторът му.

Най-големият едноличен клиент

Но управител в „Газпромбанк“ казва пред „Ройтерс“, че банката е оглавила консорциум от кредитори през 2011г. и е приела да отпусне на Фирташ около 7 милиарда долара. Участието само на „Газпромбанк“ е 2.2
млрд. долара и той още й дължи 2.08 млрд. долара.

Тази сума е доста внушителна за банката – почти една четвърт от целия й капитал, което е максимумът , позволен по руските банкови правила за отпускане на един клиент или група. От документите пред регулаторните органи се вижда, че Фирташ е станал най-големият получател на кредити от
„Газпромбанк“. „Ройтерс“ така и не успява да установи колко общо е отпуснал този банков консорциум на компаниите му. От „Газпромбанк“ казват само, че „агрегираният обем кредити, отпуснати на Ostchem Group“ и бил „няколко пъти по-малко“ от 11 млрд. долара и че винаги са спазвани ограниченията и изискванията на Централната банка на Русия.

ето го и горивото

След като има толкова пари, политически връзки и компании, зависими от големи доставки на газ, време е да се появи и самото гориво.

През януари 2011г. Фирташ подписва непубликувано споразумение, видяно от „Ройтерс“, с „Газпром“ за купуване на газ през кипърската Ostchem Holding, на която той е единственият директор.

После сделката обхваща продажби за Ostchem Gas Trading AG в Швейцария, одобрени след това от „Нафтогаз“, където Янукович вече е настанил свои хора по върховете. До този момент „Нафтогаз“ контролира тръбите и има ексклузивни права за внос от „Газпром“.

Промяната изглежда странна – не само, че държавното дружество се отказва от монопола си в руските газови доставки, но и сделката потенциално му носи щети. Фирташ започва да внася по схемата „ползваш или плащаш“, което означава, че украинската държавна фирма трябва да купува неговия газ, дори когато има проблем с това да го реализира.  Цената остава тайна, а говорител на Ostchem казва, че това е „конфиденциална информация“.

Разлика от 3 млрд. долара

Руските митнически документи, видени от „Ройтерс“, разкриват, че през 2012г. Москва е продавала газ на Фирташ по 230 долара за 1000 куб.м, а през 2013г. – по 267 долара. Това е поне с една трета по-малко от цената, на която го купува от него „Нафтогаз“.

Украинските митнически документи и корпоративни отчети съдържат данни, че кипърската и швейцарската фирми на Фирташ са продавали на химическите заводи в Украйна газ по 430 долара. Изтъргуваните обеми и цените сочат, че тези дружества са направили за две години оперативна печалба от около 3.7 милиарда долара.

Според Емили Стромквист, ръководител на руските енергийни анализи в консултантската компания „Юрейша“, този газ е можело да се продава поне със 100 долара по-скъпо на западноевропейските пазари. От офшорните операции не печели и руският данъкоплатец и „Газпром“, в който руските граждани по принцип трябва да са мажоритарни собственици, е изгубил през 2012-2013г. около 2 милиарда долара.

Старите приятели не забравят

След свалянето на Янукович Фирташ не е внасял газ, макар да контролира големи запаси. Междувременно, той изчаква съдебните процедури по американското искане за екстрадирането му от Австрия. Руските приятели не са го забравили – гаранцията от 155 милиона долара е платена чрез заем, уреден от Василий Анисимов, милиардер и ръководител на руската федерация по джудо, любимият спорт на президента Путин.

„Познавам господин Фирташ от няколко години, но той не ми е нито приятел, нито бизнес партньор“, заявява Анисимов пред „Ройтерс“. „Потвърждавам, че му отпуснах 125 милиона евро. Това беше чиста бизнес транзакция.“

Уникално и показателно!

Кой ли е нашия Фирташ и дали е само един? Иначе все Сорос им се привижда на някои бетонни глави.
Поправям се, на всички бетонови глави информиращи се само от руски телевизии и съмнителни клипчета в ютуб.