Илюминати са усъвършенствали изкуството на заблудата далеч над представите на обикновения човек. Съществуването и свободата на човечеството изискват свалянето на маските и разобличаването на техните заблуди. Честността е необходима съставка за всяко едно общество за да може то да функционира правилно. Заблудата се е превърнала в национална традиция, започвайки от бизнес и политическите лидери и завършвайки до най-ниско ниво, сериозно рушейки устоите на обществото докато то не падне.
Историята на Дисни
Историята на кариерата на немите филми на Дисни е не толкова борба за артистично доказване, колкото е битка за финансова стабилност. През 20-те, Уолт се придържа към рамките на комичната анимация дефинирани от другите – продуцентите на „Котката Феликс“, „Клоуна Коко“ и „Лудата Котка“. С други думи, когато болшинството от идеите идват от самия него, филмите на Дисни не са по-добри от останалите с подобна тематика. През 30-те Дисни привлича едни от най-големите таланти в областта и започва да изисква само най-доброто от тях. С мафията и илюминати зад гърба си и подтикван от задлъжнялостта си към тях, Дисни започва да постига забележителни резултати в анимацията. Между 24-та и 27-ма година Уолт Дисни създава серия от 56 неми комедии „Алиса“ с участието на 3 различни момичета (6 годишната Вирджиния Дейвис, Марги Гей и Луис Хардуик) в ролята на Алиса, която лудува в измислен рисуван свят. Тези анимации комбинират игра на живо с рисунки. По времето когато серията е завършена, Уолт Дисни искал вече да работи само с анимация.
От самото начало, децата са в епицентъра на всичко което Уолт прави. Окултният свят, който го подкрепя, както и самият Уолт вярвали, че ако успеят да въздействат върху „детето“ (тази част от човешкото его наричана „дете“ от психолозите), тогава биха могли да въздействат и на възрастните.
Ако проработи при възрастните, би могло да проработи и при децата. Те са знаели дори и през 20-те и 30-те какво трябва да бъде сторено от тайния план за Нов Световен Ред. Плана на Илюминати предвижда разрушаване устоите на семейния живот и децата да се разбунтуват срещу родителите си, както и света да се изпълни с насилие. Децата трябвало да се обградят с образи на насилие за да се изгради общество на насилие. Например, в „Сценичната Треска на Алиса“ от 1925 г., малкото момиченце Алиса е изобразено вързано на дънер, но „случайно“ в кадър попада и пътечка, която отвежда до циркуляр. Те също са искали и да направят окултизма, и по-точно магьосничеството, общоприето в американското общество. Илюминати чувствали, че ще могат да вмъкнат и магьосничеството чрез въздействие върху любопитството на „детето“ у всеки възрастен. Например, анимацията от поредицата с Доналд Дък „Пуканки“ (1951 г.), показва как Доналд тормози Чип и Дейл, които на свой ред му отвръщат като открадват кутия с пуканки и ги разпръскват в двора му. На какво учи децата подобна анимация? Учи ги, че кражбата е оправдана, ако е за отмъщение, както и, че подобни шеги са забавни. Филмите на Дисни през 20-те показват деца да бягат от училище и да крадат. Той показва Алиса да бяга от отговорност с цел приключения. Той показва затворници бягащи от затвора и скитници бягащи от работа. Филмите му са израз на успех чрез недопустимо държание. На какво учи това децата? В анимацията му от 1951 г. „Стани Бързо Богат“ Гуфи печели пари на покер и първоначално ядосаната му жена, която не харесва хазарта, бързо му прощава като вижда колко много е спечелил. Гуфи й дава сигнал, че могат спокойно да харчат, като и казва: „Откъдето дошли, там отишли“. Хазарта е много силна тръпка която илюминати искат да посеят в тази нация. Как може една анимация която прокламира хазарт да бъде здравословна за деца? Лейтенант-полковник Дейв Гросман е военен експерт по въпроса как да предразположим хора да убиват. В своята книга „За убиването“, той пише, че същия процес, който използва правителството за да предразположи войниците да убиват, се използва от развлекателната индустрия. Единствената разлика е, че в армията хората се обучават да убиват само по команда, докато нашите деца ги учат да убиват когато си поискат чрез телевизионното „развлечение“. На стр. 308 Гросман пише, че предразполагането към убиване започва с анимациите: „То започва най-невинно с анимации и преминава към безкрайните актове на насилие показвани по телевизията докато детето расте. После родителите, поради недоглеждане или съзнателно решение, позволяват на децата да гледат филми обозначени с „R“ поради сцените с намушквания с ножове, струи от кръв хвърчащи от отрязани крайници и куршуми разкъсващи телата и експлодиращи зад тях в пръски от кръв и мозък“. Докато децата гледат ужасни сцени на смърт по телевизията, те се научават да асоциират страданието със забавление, удоволствие от техните любими напитки или захарни пръчки, както и с контакта с близък човек.
Дисни като цяло се възприема като нещо здравословно; този външен вид е доста заблуждаващ. Задълбочен преглед на анимациите на Дисни ще разкрие много актове на насилие което не би могло да се опише, ако е в реалния свят, а не анимация. Точно този „здравословен“ аспект е едно от заблужденията, които правят анимациите и филмите на Дисни толкова опасни за обществото.
Да, анимациите на Дисни се възприемат като здравословни. Нищо чудно, че програматорите на илюминати се присмиват на наивността на американската общественост към Дисни. Та поредицата „Гаргойлите“ е телевизионна поредица, която лансира демони. Сюжетната линия се базира върху раса от демони която защитава Ню Йорк. Дори един от героите се казва „Демона“.
Програматорите са удивени на глупостта у хората и на леснотата с която те биват заблуждавани. Как филмите на Дисни се използват за програмиране е обширна тема. Илюминати и мафията знаели, че Уолт имал способността да свърши работата изисквана от великия план за НСР. Те знаели, че държат и моркова и тоягата, за да го накарат да им сътрудничи. Без съмнение Уолт е бил трудолюбив и съответно е поставял високи цели пред работниците си. Един сътрудник на Уолт пише: „Уолт възприемаше идеята, че можеш да ги залееш с продукт и ако той е достатъчно добър, не биха могли да го отрекат… В представите на Уолт всичко, което беше направено трябваше да бъде сторено със задълбочена мисъл и финес“.
Голям завой във възгледите на Уолт относно качеството в работата му се случва през април 1927 г., когато шефа на Universal Studios написал унищожителен доклад относно качеството на работата в Дисни студиата. Това накарало Уолт да осъзнае, че до този момент е бил небрежен и да реши, че повече няма да се отнася към работата пренебрежително, а ще работи с пълни сили да накара рисунките си да оживеят чрез героите им и интересни ситуации. През 1922 г. Уолт създава „Пепеляшка“. Този филм не трябва да се бърка с по-късно анимирания филм със същото заглавие излязъл през 1950 г. Версията от 50-та е била пресъздавана много пъти впоследствие. Анимациите за Алиса са създадени с 6-годишно момиченце в ролята на Алиса. Първите 6 комедии съдържат доста игра на живо в началната си част и после преминават в анимация.
След поредицата за Алиса, Дисни започва напълно анимирана поредица наречена „Осуалд Щастливият Заек“. Тук виждаме да бъде коварно прокарвана окултната концепция за късмета (кой не е чувал за заешкото краче?). Анимациите на Дисни забавляват, но в същото време втълпяват и идеи. През 1926 г. Уолт Дисни подписва споразумение с Mintz и Film Booking Offices (EBO) – последната е собственост на важната клечка за илюминати и мафията Джоузеф Кенеди. Следващите няколко години Дисни работи под контрола му. Всички филми на Дисни са регистрирани от R-C Pictures Corp., която е една от дъщерните компании на компанията FBO на Кенеди. Джоузеф Кенеди също контролира и RKO-студиото, което работи заедно с другите големи студия за да попречи на друго малко студио да се развие като конкурент. До 1937 г. всички големи студия – 20th Century, Paramount, MGM, Warner Bros., Columbia Pictures и RKO на Кенеди – позволяват на мафията да прибира пари от тях.
Филмите на Уолт Дисни се разпространяват от 1936 до 1956 г. от RKO на Кенеди. Друг малко известен детайл е, че през 1927 г. Леон Шлезингер (бъдещ продуцент на Уорнър Брадърс) наема Дисни за направата на анимационните филми. Един от тях е филма на Universal „Безшумният летец“. През 1928 г. дебютира филма „Уили Парахода“ – анимация с музика и главен герой мишка, която по-късно е наречена Мики Маус. Това е първия анимационен филм озвучен с музика.
През 1937 г. Уолт и Рой правят кратко посещение до Европа, където обядват с Британската кралска фамилия и се срещат тайно с Х. Г. Уелс – масонския пророк и създател на така наречения НСР. В Париж, Обществото на Народите (предшественик на ООН) го удостоява с награда.
След успеха на „Снежанка“, Дисни се захваща с „Пинокио“. Ако погледнем сценария, ще видим, че жената на майстора на кукли е извадена във филма и се акцентира на трансформацията на малката дървена кукла в човек от плът и кръв – момче без душа, на което е казано, че ако се труди усърдно ще получи такава. Сценарият определено е променен за целите на програмирането. За онези, които смятат, че Уолт просто е пресъздавал приказки на екран, един преглед на промените от оригиналните сценарии показва, че те са променени в посока целите на контрола върху съзнанието. И в Снежанка, и в Пинокио присъства окултната концепция за смърт и възкресение.
През 1930 г. анимациите на Дисни са промотирани от елита. През 1935 г. Уолт получава Ордена на Френския Легион заради анимациите си за Мики Маус. Също през 1935 г., Кралицата на Англия (която е от илюминати и участва в търговия с наркотици и стои на върха в управлението на масонството) и Дукесата на Йорк (също илюминати) подаряват на 600 деца порцеланови съдове с Мики Маус-мотиви. И това след като Уолт прекарва известно време с нея през 1934 г.
След като САЩ влизат във Втората световна война, Дисни става част от американските военни институции.
Дисни създава военни филми/анимации, които обучават различните видове войски. Освен това създават пропагандни филми за съюзниците. Една такава поредица е „Защо се бием“. Дисни създава филми за данъчните власти за да подпомогне събирането на данъци. Някои от филмите на Дисни са с най-високо ниво на секретност и засягат тайни оръжия или психологически военни тактики. Например един такъв филм е „Психотерапия за Армията“, който учи войниците как да пораждат страх и е за основите на страха като цяло.
През 1940 г. Дисни представя 2 пълнометражни анимации – „Пинокио“ и „Фантазия“ – и двете използвани за програмиране от илюминати. „Фантазия” съдържа свещената за католиците музика на Шуберт „Аве Мария“, използвана като заключителен сегмент редом с езическата песен „Нощ в голата планина“, както и 6 други класически парчета музика за симфоничен оркестър. Като анимация, „Фантазия“ е пълен провал, но като инструмент за програмиране е фантастична.
Филми като „Тримата Кабалероси”, „Приключенията на Ишабод и Г-н Тод“, „Пепеляшка“, „Острова на съкровищата“, „Алиса в страната на чудесата“, „Историята на Робин Худ и неговите веселяци“, „Питър Пан“, „20 хиляди левги под водата“ и „Спящата красавица“ са използвани много скоро след създаването си от илюминати и техните разузнавателни агенции за тотално програмиране. За да осъзнаем тяхната употреба като сценарии за програмиране, трябва първо да разберем как се създават нереалните светове на един програмиран индивид и как филмовите сценарии се адаптират за програмиращи сценарии.
Уолт използва музиката на Le Sacre du Printemps „Ритуал на пролетта“ за филма си „Фантазия“. Тя е писана за езически ритуал, по време на който девица се самопожертвува като танцува до смърт. Свързаният с Дисни мафиот Гюнтер Лесинг заплашил Стравински, че и да не даде съгласието си, музиката пак ще бъде използвана за филма. Д-р Джулиън Хъксли е друг замесен в създаването на филма. Алдуа и Джулиън Хъксли са добре известни със своите действия за НСР. През 40-те и 50-те, илюминати започват да използват „Алиса в страната на чудесата“ и „Магьосникът от Оз“ като основа за програмиране на роби. Години по-рано, „Алиса в страната на чудесата“ е била създадена от британеца Уилиъм Камерън Мензис (автор на прогнозата на Х. Г. Уелс „Нещата които предстоят да се случат“ (1936 г.), както и филма „Нашественици от Марс“.
За създаването, както на „Светът на Уолт Дисни“, така и на „Дисниленд“ е нает пенсионираният от флота адмирал Джо Фаулър. Повечето хора на такова ниво са илюминати или поне добре контролирани от системата. Морган-Евънс, който живее в Малибу и вероятно е от известния Морган-клан е човекът, който създава зрелищните пейзажи за „Дисниленд“, „Светът на Уолт Дисни“ и EPCOT във Флорида.
Според информатори на ЦРУ които са против НСР, фирми приближени до ЦРУ са наети да изградят системата от подземни тунели под Дисниленд през 1977 г. Системата от тунели е изградена за програмиране на роби базирано на травма. Главен център за програмиране е построен под езерото Холдън. То се намира само на 12 мили от „Дисниленд“. Въпреки драконските мерки за секретност, многобройни дела са заведени през годините от жертви, които се опитват да изобличат истинската функция на тунелите под „Дисниленд“, което в крайна сметка води до тяхното премахване, почистване и откриване като атракция за публиката, като тунели за актьорите и за поддръжката на парка. По времето на своята дейност, програматорите са имали екзотични кабинети под земята с необичайно оборудване. Не е необходимо голямо въображение да се предположи, че подобни наземни и подземни дейности изискват стриктна охранителна организация за да опази тайните. И наистина, където и да са били построени, на „Дисниленд“ са им били давани огромни правомощия.
